РАЗПРОЩА̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; разпростя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Остар. 1. Прощавам се, разделям се с някого или нещо. Когато някой тръгне за далечна земя, семейството му го изпраща до известно място или дърво извън града или селото. Там се разпрощават за последен път. Ив. Вазов, Съч. ІV, 71. Салих ме изпраща до Ваклиново, там се разпрощавахме дълго, той ми каза, .., че ако искам, мога да му се обадя и по телефона. С. Северняк, П, 357.
2. Започвам да се прощавам, да се разделям с някого или с нещо. Гостът се разпрощава първо с учителките, като им каза: — Сбогом, да се видим живо-здраво. Ал. Константинов, Съч., 268. Пак се разпрощаваха .. Махна [Неофит] мълчаливо на ученика. Вл. Свинтила, СЗЗ, 135.